ОРТА̀ЧА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Простонар. Ставам ортак, съдружник с някого; ортакувам. Баща ѝ Петър Чукарски беше имотен селянин, далечен сродник на Кърколовци, с които често се ортачеше ту при изсичане и извозване на гора, ту в отглеждане и изхранване на свини. П. Здравков, НД, 161.